Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.11.2011 19:44 - Събиране на парчетата от пъзела
Автор: petuk Категория: Други   
Прочетен: 2088 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 12.11.2011 23:01






Събиране на парчетата от пъзела - как би могла да се развие хомосексуалността



Джефри Сатиноувър (Jeffrey Satinover, M.D.)

Из книгата "Homosexuality and the Politics of Truth"
Превод от: http://www.overcoming-x.ru/site/golovolomka


 

Джефри Сатиноувър е доктор по медицина и медицински директор на частна психиатрична клиника, последен президент на фондация "Карл Густав Юнг" в Ню Йорк. В миналото е бил лектор към катедрата на Уилям Джеймс в Харвард, както и лектор и сътрудник към детския център за изследвания на Йелския университет. Д-р Сатиноувър е получил образованието си в Масачузетския технологичен университет, като е преминал през допълнителна подготовка в Харвард, следвал е също така и в Тексаския университет. Завършил е своето аналитично обучение в Цюрих в института К.Г.Юнг. Той е аналитик с повече от двадесетгодишен стаж, заемал също и длъжността на изпълнителен директор на института Стерлинг по невропсихиатрия и бихевиорална медицина в Стамфорд, щата Тексас. Джефри Сатиноувър е работил на различни длъжности в медицински учреждения към министерството на отбраната на САЩ.


Не е лесно да разберем, как гените, обкръжението и други влияния взаимодействат едно с друго. Как определен фактор може да повлияе на резултата, въпреки че не е причина за него и каква е ролята на вярата във фактора. Сценарият изложен по-долу е хипотетичен, но той се основава на живота на реални хора и показва, как много различни фактори могат да повлияят на поведението. 

Доколкото хомосексуалността се среща 2 пъти по-често при мъжете, отколкото при жените, и нейните последствия са по-опасни именно за мъжете, тази книга (Homosexuality and the Politics of Truth) се концентрира особено много върху мъжката хомосексуалност. Независимо от това, че при жените си има своя специфика, основните принципи на взаимодействието на гените, обкръжаващата среда и избора си остават същите, като при мъжете.

Нека да кажем първо, че това е само един от вариантите за развитие, които водят до хомосексуалност, но той е и най-разпространен. В реалния живот пътят на всеки  човек е индивидуален, ала той може да съдържа много общи черти с този на другите.
 

1. Нашият сценарий започва с раждането. Дете, на което някога би му се наложило да се бори с хомосексуалността, се ражда с определени черти. Те са по-разпространени сред хомосексуалистите, отколкото сред обикновеното население. Някои от тези особености могат да бъдат наследствени (генетични), докато други -причинени от "вътреутробната среда" (хормони). Това означава, че децата, които нямат тези черти, биха били по-малко предразположени към това да станат хомосексуални по-късно, отколкото тези, които ги имат.

Какви са тези черти? Ако бихме ги определили с точност, те по-скоро биха се оказали дарове, а не "проблеми". Такива са например чувствителността, големите творчески способности, добрият естетически вкус. Някои от тях, като свръхчувствителността, могат да бъдат свързани (или даже да съвпадат) с физиологични качества, които също да предизвикват проблеми - например повишените нива на тревожност при реакция спрямо какъвто и да е предложен стимул.

Никой не знае, точно какви са тези характеристики. Досега разполагаме само със загатвания за тях. Ако свободно изучаваме хомосексуалността (без ограничения от страна на идеология), ние скоро задължително ще изясним тези фактори, така, както правим в много по-малко спорни области. Във всеки случай няма никакви основания да се счита, че хомосексуалното поведение е пряко унаследено.
 

2. От много ранна възраст тези потенциално наследени характеристики карат детето да се чувства "по-различно".  То е срамежливо, чувства се неудобно, когато връстниците му от мъжки пол си играят на типичните борби. Възможно е да му харесва повече, да чете или да се занимава с изкуство, просто защото то е по-съобразително. По-късно обаче когато той си спомня за детските години, ще му бъде трудно да разграничи, кое в неговото поведение е било унаследено и кое придобито в последствие.
 

3. По някаква причина той ще си спомни за болезненото несъвпадение.  Това, от което е имал нужда и към което се е стремял и онова, което му е давал баща му. Може би повечето хора ще се съгласят, че баща им е бил отдалечен и неефективен. Възможно е също, нуждите на сина да са били дотолкова специални, че бащата, нелош човек като цяло, да не е могъл, да намери правилния подход към него. Или просто на бащата не му е харесвала чувствителността на сина му и затова го е отхвърлил. При всички положения отсъствието на щастливи, топли и близки отношения с бащата е довело детето до разочарование, до "защитно отделяне", с помощта на което то е искало да се предпази.

За нещастие това отделяне от бащата, от модела на мъжествеността, от който се е нуждаел, е довело до това, той да се окаже по-малко подготвен за контакта с връстниците си от мъжки пол. Трябва обаче да разграничим тази ситуация от онази, в която любящият баща на момчето умира, но то е по-малко уязвимо за една по-късна хомосексуалност. Обичайната динамика на прехомосексуалното момче се изразява не в отсъствието на бащата (литературно или психологически), а в психологическата защита на детето, която то си изгражда, за да се предпази от разочароващия го баща. Когато издигането на такава стена не бъде осъществено (благодарение на ранна терапия или поради това, че в живота му са се появили значими мъже, или поради неговия темперамент), детето има много по-малки шансове да стане хомосексуалист.

Майката на момчето също играе определена роля в ситуацията. Тъй като хората са склонни да се женят за тези, с които имат взаимосвързани неврози, на момчето най-вероятно ще му бъде трудно да изгради взаимоотношения и с майка си.

Поради всичко това настоящият хомосексуалист, поглеждайки назад, си спомня: "От самото начало аз не бях като другите. Никога не съм се разбирал с момчетата на моята възраст. Беше ми по-комфортно в компанията на момичетата." Този спомен ще го накара да усеща своята по-късна хомосексуалност като нещо програмирано от самото начало.
 

4. Въпреки че "защитно се е отделило" от баща си, момчето тайно носи в себе си огромното желание да бъде прието и обичано в неговите обятия. Нещо, което никога не е изпитвало досега. Отрано то развива несексуална привързаност към по-възрастните момчета. То им се възхищава и ги уважава. Тази привързаност обаче така и не прераства в близост. Така се повтаря опита му от предишните неудовлетворени стремежи. В пубертета сексуалните импулси (които особено у мъжете могат да бъдат обвързани с който и да е обект) излизат на повърхността и се съединяват с вече интензивната му жажда за близки и топли отношения с мъжете. Той започва да развива хомосексуална страст. По-късно си спомня: "Моите първи сексуални желания бяха насочени не към момичета, а към момчета. Никога не съм се интересувал от момичета". Психо-терапевтична намеса на този стадий или по-рано все още може да бъде ефективна при предотвратяването на развитието на хомосексуалността. Тя трябва се насочи към изменяне на женските модели на момчето (които произтичат от неговия "отказ" да се идентифицира с отхвърления баща), но което е по-важно, да научи бащата, ако той желае, как да се включи правилно в живота на сина си и да изгради отношения с него. 


5. Още преди да порасне, момчето вече е придобило хомосексуален опит.  В нашата култура особено много се поощряват и превъзнасят предбрачните сексуални връзки. От неговата жажда за близост може би се е възползвало друго по-възрастно момче или мъж, който е бил използван още в детска възраст (спомнете си за изследванията, показващи високия процент на сексуално насилие в детството над бъдещите хомосексуалисти). Може то все пак е успяло да избегне тези отношения въпреки тяхната примамливост поради страх и срам. Във всеки случай неговите вече сексуализирани чувства не могат просто да бъдат отхвърлени. Би било жестоко от наша страна да говорим, че на този етап неговите чувства са въпрос на избор.

Разбира се, че той си спомня безумните месеци и години, в които се е опитвал  безрезултатно да отрече съществуването на тези влечения или да ги подтисне. Лесно е да си представим, колко справедлив би бил неговият гняв, когато той бива обвиняван, че е "избрал" хомосексуалността. Когато търси помощ, той чува две позиции, всяка от които го плаши: или "Хомосексуалистите са лоши хора и ти също си такъв, след като си избрал това. Тук няма място за теб и Бог ще те накаже" или "Хомосексуалността е вродена и не можеш да я промениш. Ти си роден така. Забрави за идилията да се ожениш и да имаш дете - всичко това не е реалност. Господ те е направил такъв, какъвто си и Той те е предназначил за гей-живот. Учи се да се наслаждаваш на това."
 

6. В един момент той се отдава на големите си стремежи за любов.  Започва доброволно да участва в хомосексуални контакти. Той може би с ужас открива, че тези стари, дълбоко скрити, болезнени желания временно, но за първи път! се удовлетворяват. Макар и да чувства силна борба вътре в себе си, не може да не признае, че изпитва потресаващо облекчение. Това временно усещане за комфорт е толкова силно (то многократно превъзхожда обикновеното сексуално удоволствие, което получават другите в по-малко стресови ситуации), че опитът от него усилва още повече тези желания. Както и да се е бори, някаква сила буквално го завлича и го кара да повтори пак. И колкото повече повторения, толкова по-голяма изгода, въпреки че възвращаемостта ще намалява. 


7. Той също така ще открие, че оргазмът е мощен инструмент за справяне със стреса.  Започвайки да води гей- начин на живот, той прекрачва едно от най-големите сексуални табута. Сега вече не му е трудно да наруши и други, най-маловажното от които е безразборният секс.  Скоро хомосексуалната активност се превръща в централен фактор в неговия живот. Тя става навик и той редовно прибягва към нея вече не поради стремеж към бащина любов и топлота, а просто за премахване на стреса.  


8. С течение на времето животът му става все по-стресов. Отчасти това е свързано, както говорят гей-активистите, с често срещаната враждебност и липса на симпатия от страна на околните. Единствените хора, които го приемат, са гейовете, поради което и той заздравява връзките си с гей-общността. Не е истина обаче, че само това води до неговия стрес. Огромно напрежение носи самият стил на живот - например последствията върху здравето, част от които е СПИН-нът (макар и той да е най-лошото от тях). Той също така живее с тежестта на вината и срама, които чувства заради натрапчивото си и безпорядъчно сексуално поведение. Към това може да се добави и осъзнаването, че той не може да общува нормално с противоположния пол и надали някога ще има семейство (хомосексуалният брак и осиновените деца никога няма да компенсират тази психологическа загуба).

Впрочем много гей-активисти се опитват да нормализират тези модели на поведение за него, както и загубите които те носят. Да се скрие всичко това от широката публика може и да носи някаква полза, но докато не погребе цели пластове от емоционалния си живот, самият човек няма да се почувства удовлетворен. А това означава, че той просто не може да погледне на себе си честно.  

Даже и с най-закоравелите и опасни хомофоби няма да му бъде толкова тежко, колкото когато остане насаме със себе си. Неговата ненавист спрямо него самия, с която той ежедневно се бори, само се усилва от факта, че той е навлязъл в унизителната и горчива реалност на гей-начина на живот. Гей-активистите покрай него ще твърдят, че причината е в хомофобията, но той ще знае, че това не е така. 

Стресът от гей-стила на живот не намалява, а дори още повече увеличава практикуването на хомосексуално поведение. Този принцип, може би непонятен за страничния човек (ако самите вие никога не сте били въвличани в подобен модел на поведение), е обичаен за компулсивния или адиктивния цикъл на самоунищожителното поведение. Разрушителната вина, срам и ненавист към самия себе си само усилват това поведение. Не е изненадващо, че поради това човекът започва да отхвърля избавянето от този цикъл, като казва: "Това не е проблем и затова няма причини да се безпокоя".
 

9. "Аз не мога да се променя, тъй като това състояние не се поддава на изменение".  След много години на борба с вината и срама момчето, а след това и мъжът, започва да вярва в това (тъй като поради своето отхвърляне той просто е длъжен да го направи). И ако даже за секунда той допусне друг вариант, то веднага възниква болезненото: "Тогава защо аз не...". И с това се възвръща цялата вина и срам.

В момента, в който момчето е станало мъж, той вече е формирал своята гледна точка: "Аз винаги съм бил различен от другите, винаги съм бил неудачник.  Имам  страст към собствения пол, откакто се помня и за първи път се влюбих точно в момче, а не в момиче. Никога не съм се интересувал от представителките на противоположния пол. Опитвах се, но това е безнадеждно. Сексуалният ми опит с жени не беше нищо особено, докато когато за първи път пробвах с мъж, това беше именно онова, от което се нуждаех. Всичко това ме убеждава, че хомосексуалността е заложена генетично. Опитвах се да се променя, Бог знае, колко много съм се борил и просто не можах. Така е, защото хомосексуалността не се изменя. В края на краищата престанах да се съпротивлявам и приех себе си такъв, какъвто съм".
 

10. Отношението на обществеността към хомосексуалността ще изиграе своята роля.  И човекът вероятно ще започне да мисли за хомосексуалността като за "вродена и неподдаваща се на промяна". Ясно е, че широко приетите и пропагандирани схващания ще увеличат вероятността, той да приеме тази гледна точка възможно най-рано. Но може би това, което е по-малко очевидно (свързано е с вече обсъжданото по-горе от нас) е че, насмешките, отхвърлянето и собственото му жестоко и отмъстително самоосъждане могат да го върнат към предишната му позиция.
 

11. Ако не се откаже от копнежа за щастлив семеен живот, човекът може да продължи борбата със своята "втора природа".  В зависимост от това, с кого се срещне, е възможно, той да се окаже затворен в капана между жестоките позиции на хетеросексуалните хора и гей-активистите, както в светските учреждения, така и в църковните. И най-важното, което той трябва да чуе, е, че "изцелението е възможно".
 

12. Ако той поеме по пътя на изцелението, ще се убеди, че той е сложен и труден, но същото време и необичайно удовлетворяващ.  Един курс за пълно възстановяване на хетеросексуалността обикновено продължава повече, отколкото средностатистическият американски брак. Това показва, колко разрушени са взаимоотношенията в днешно време.

От светските терапии ще узнае, каква е истинската природа на неговото влечение и че то всъщност не е свързано със секса. При това е много вероятно, той да се научи, правилно да се отнася към другите мъже, така че да получи от тях истинска несексуална дружба и близост, и как правилно да се отнася към жените - като към приятелка, любов, спътница в живота и по Божия воля, майка на неговите деца. 

От църковните общини, които силно влияят на неговите разбирания, предлагайки не само морално знание, но и реално изцеление, той може да получи много в добавка. Най-важното е, че любовта, която напразно е търсил в младежките си години и от която в крайна сметка се е отвърнал, той ще намери в ръцете на любящия Бог. Тези, за които Бог не представлява формула, а Жива Реалност са благословени, независимо от раните, които имат. Човек разбира, че присъствието на тази любов ще му позволи да свали стария щит и без страх да се справи с тези травми, които са му нанесли толкова много болка, и са му разваляли живота в продължение на много години. За мнозина това е единственото условие, при което те са готови да се разделят със своята защита.

Разбира се, старите рани не изчезват напълно и по-късно, по време на силна тревожност, миналите пътища за решения се връщат в паметта. Но да се каже, че поради това човек си остава хомосексуалист и не се променя, е лъжа, тъй като той ще живее нов живот в искреност, развивайки истинска интимност с жената на своето сърце. Новите модели ще бъдат даже още по-силни, а старите, написани върху синапсите на мозъка му, ще отслабват.

С течение на времето, знаейки, че това е имало слабо отношение към секса, човек дори ще се научи да извлича полза от старите желания. За него това ще бъде един вид бурно предупреждение, че нещо не е наред, тъй като се е включил един стар модел за стремеж, отхвърляне и защита. И той няма да продължи нататък, докато не изясни проблемите. В отношенията му с другите хора (приятел, съпруга, колега) той вече ще има особен дар. Това, което някога е било проклятие, сега е благословия - и за него, и за другите.

Ако той съумее да помести щастието си в контекста на вярата, ще открие, че е вървял по древния път към светостта. Това е подобно на случката, в която ангелът поврежда бедрото на Иаков, а след това го благославя и в резултат Иаков става Израил. По този път той винаги ще има до себе си Велик Спътник и поради това той ще върви по-уверено от онези, които се съмняват, че Някой ги съпровожда. 



 

image

 






















 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: petuk
Категория: Други
Прочетен: 86891
Постинги: 23
Коментари: 13
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031