Битката за нормалност (The Battle for Normality)

д-р Джерард Дж. М. ван ден Аардвег (Gerard J.M. van den Aardweg, Ph.D)

Преводът е направен от petuk






Пособие по самотерапия на хомосексуалността, базирано на 30-годишния терапевтически опит на автора, който е работил с повече от 300 клиенти.

Посвещавам тази книга на жените и мъжете, които страдат от хомосексуални чувства, но не искат да живеят като хомосексуалисти и се нуждаят от конструктивна помощ и подкрепа. Тези, за които сме забравили и чиито глас бива заглушаван. Тези, на чиито въпроси нашето общество, признаващо правото на самоутвърждаване само на откритите гейове, не може да отговори. Тези, които са дискриминирани, ако мислят или чувстват, че идеологията за вроденост и неизменяемост на хомосексуализма е тъжна лъжа и не е за тях.




Въведение


Тази книга е ръководство по терапия или по-добре да кажем, за самостоятелна терапия на хомосексуалността. Тя е предназначена за хомосексуално-ориентирани хора, които биха искали да променят своето „състояние”, но нямат възможност да се обърнат към специалист, който правилно би се отнесъл към този въпрос. Такива специалисти наистина не се намират често.  Основната причина за това е, че  в университетите тази тема или се заобикаля или се игнорира напълно, а в случай че се спомене, то това става в рамките на идеологията за „нормалността”, според която хомосексуалността е само алтернативна форма на сексуалност. Ето защо в световен мащаб има твърде малко медици, психолози и терапевти, които имат дори и основни познания в тази област.


 Самостоятелната работа преобладава във всеки един от видовете лечение на хомосексуалността, но това не означава, че човек може да се справи напълно сам, без външна помощ. Всеки, който желае да преодолее своите емоционални проблеми, се нуждае от наставник, който да го разбира и подкрепя. С когото би могъл да поговори открито и който би му помогнал да забележи важните аспекти в неговия емоционален живот и в мотивацията му, както и би го ръководил в борбата със самия него. Не е задължително този наставник да е професионален терапевт, макар и да е препоръчително (при условие, че той има здрави възгледи за сексуалността и нравствеността, тъй като в противен случай би могъл да донесе повече вреда, отколкото полза). В някои случаи тази роля може да бъде изпълнена от лекар или духовник с уравновесена и здрава психика и притежаващ способност да съчувства. Ако такива наставници липсват, се препоръчва внимателен и психологически здрав приятел или роднина. 


 Във връзка с горепосоченото книгата е предназначена и за терапевти включително  и за всички онези, които се занимават с хомосексуалисти, желаещи да се променят, тъй като за да бъдат наставници, на тях също са им необходими базови познания в областта на хомосексуалността. 


Погледът върху разбирането и (само)терапията на хомосексуалността, който се предлага на читателя в тази книга, е резултат на повече от 30-годишни изследвания и терапия на над 300 клиенти, които аз лично съм познавал добре в течение на много години. Той е базиран и върху познанствата ми с други хомосексуално-ориентирани лица (както „клинични”, така и „неклинични”, тоест социално адаптирани).  Що се отнася до психологическите тестове, вътрешно-семейните отношения, взаимоотношенията с родителите и социалната адаптация в детска възраст, за повишаване на осведомеността по тези въпроси аз препоръчвам  моите две предишни книги: „Произход и лечение на хомосексуалността”, 1986 г. (написана за клиницисти) и „Хомосексуалност и надежда”, 1985 г.  


Добра воля или желание за промяна


При липса на твърда решителност, воля или „добро желание” не може да има промяна. В повечето случаи при наличието на такива намерения ситуацията значително се подобрява, като понякога има и дълбоки вътрешни изменения на цялата невротична емоционалност, съпровождаща промяната на сексуалните предпочитания.


Но у кого го има това добро желание за промяна? Мнозинството хомосексуалисти, включително и тези, които открито се провъзгласяват за гейове, все още имат желанието да бъдат нормални. Просто често то е подтиснато. Въпреки това много малка част действително се стремят към промяната с постоянство и настойчивост, а не само действайки по настроение. Даже при тези, които са решени да преодолеят своята хомосексуалност, на заден план нерядко присъства тайното толериране на съблазнителните хомосексуални желания. Ето защо доброто желание за промяна у мнозинството остава слабо. Освен това него сериозно го подкопават и звучащите призиви в обществото: „приеми своята хомосексуалност”. 


За да се съхрани решимостта ни, е необходимо да развиваме у себе си следните мотивиращи ни основания: ясна представа за хомосексуалността като нещо неестествено, здрави нравствени и / или религиозни убеждения, в случай на брак – стремеж за подобряване на съществуващите съпружески отношения (взаимното общуване и прочие -  тоест това, което е значимо в брака освен секса).


Да имаш нормална мотивация – това не е съвсем същото, като да се самобичуваш и мразиш или да се съгласяваш плахо с нравствените закони с единствения довод, че те са предписани от обществото или от религията. Напротив, това означава да имаш спокойно и твърдо усещане, че хомосексуалността е несъвместима с психологическата зрялост и / или моралната чистота, със съвестта и отговорността пред Бога. Ето защо за благополучния изход от терапията е необходимо постоянно укрепяване на собствената решимост за борба с хомосексуалната страна на личността.


Резултати


Напълно разбираемо е, че болшинството от тези, които търсят изцеление от хомосексуалността, както и други заинтересовани лица, биха искали да знаят „процента на излекуваните”. Обикновената статистика обаче не е достатъчна, за да  се събере пълна информация за един балансиран извод. Съгласно моя опит „радикално” изцеление достигат от 10 до 15 % от започващите терапия (30 % прекъсват терапията в рамките на първите няколко месеца). Това означава, че години след приключването на терапията при тези хора няма възвръщане на хомосексуалните чувства, те се чувстват комфортно в тяхната хетеросексуалност  (измененията само я задълбочават с времето) и трето - задължителен критерий за „радикалното” изменяне е съществено подобряване на общата емоционалност и зрялост у човека. Последният аспект е от решаващо значение, тъй като хомосексуалността не е просто „предпочитание”, а проявление на специфична невротична личност. Например, аз съм бил свидетел на няколко случая на изненадващо бърза и цялостна промяна от хомосексуални към хетеросексуални наклонности при пациенти със скрита до тогава параноя. Това са случаи на „подмяна на симптоми”, помагащи ни да разберем клиничния факт, че хомосексуалността е повече от функционално нарушение в сексуалната сфера.


При повечето от тези, които редовно прибягват към методи, обсъждани тук, настъпва реално подобрение след няколко години (средно от 3 до 5) терапия. Хомосексуалните им желания и фантазии отслабват или изчезват, появява се или значително се усилва хетеросексуалност и се понижава нивото на невротизация. При някои, макар и не при всички, периодично се случват рецидиви (дължащи се на стрес например) и те се връщат към старите хомосексуални фантазии. Но ако те възобновят борбата, това съвсем скоро преминава. 


Тази картина е доста по-оптимистична, отколкото онази, която се опитват да ни представят активистите на гей-движението, отстояващи собствените си интереси чрез пропагандиране на идеята за необратимост на хомосексуалността. От друга страна постигането на успех не е толкова лесно, колкото твърдят понякога някои ентусиасти от екс-гей движението.  На първо място процесът обикновено отнема най-малко от 3 до 5 години,  независимо от целия прогрес, достигнат за по-кратък период от време. Освен това подобни изменения изискват постоянство и готовност за малки стъпки и малки победи в ежедневието, а не очакване за драматично скоростно изцеление. Резултатите от процеса на изменението не разочароват тогава, когато ние осъзнаем, че човек, преминаващ (само)терапия претърпява преструктуриране или превъзпитание на своята несформирана и незряла личност. Не трябва да се мисли, че не си струва да се започва терапия, ако нейните резултати не доведат до пълното изчезване на всички хомосексуални наклонности. Напротив, хомосексуалистът само може да спечели от този процес – манията за секс изчезва почти във всички случаи и той започва да се чувства по-щастлив и здрав с  новото си светоусещане и разбира се с новия си начин на живот. Между пълното изцеление и само лекия и временен прогрес (при 20-те % продължаващи терапията) има голяма поредица от положителни изменения. При всички случаи даже тези, които най-малко са напреднали в подобряването на собственото си състояние, обикновено значително ограничават хомосексуалните си контакти, което може да се счита за полза  както в морален смисъл, така и по отношение на физическото здраве, имайки предвид епидемията от СПИН. (Информацията за болестите, предавани по полов път и за перспективите за живота на хомосексуалистите е повече от тревожна). 


Казано накратко, в случая с хомосексуалността ние си имаме работа със същото както при другите неврози: фобии, натрапчиви състояния, депресии или сексуални аномалии. Най-разумно е да предприемем нещо срещу нея, независимо от големите усилия, които ще ни коства това и отказа от удоволствия и илюзии. В действителност много хомосексуалисти сами се досещат за това, но поради нежелание да видят очевидното, те се опитват да се самоубедят, че тяхната ориентация е нормална и изпадат в ярост, натъквайки се на заплаха за техните мечти или бягство от реалността. Те обичат да преувеличават трудностите на лечението и разбира се, остават слепи по отношение на ползите, които носят дори малките промени към по-добро. Но нима бихме се отказали от терапиите на ревматоидни артрити или на рака въпреки факта, че тези терапии не водят до пълно излекуване на всички категории пациенти?
 

Успехът на екс-гей движението и други терапевтични подходи

 
В нарастващото движение на „бившите гейове” може да се намери един увеличен брой на тези, които значително са подобрили своето състояние и даже са се излекували. В своята практика тези групи и организации използват смес от психология и християнски принципи и методи, като се обръща специално внимание на въпроса за вътрешната борба. Пациентите – християни имат предимство пред другите по време на терапията, защото тяхната вяра в истинното Слово Божие им дава вярна ориентация в живота и укрепява волята им за противопоставяне на тъмната страна на тяхната личност и стремежа им към нравствена чистота. Въпреки някои несъответствия (например, понякога прекалено ентусиазираната и до известна степен незряла склонност към „свидетелство” и очакване на лесното „чудо” ), при това християнско движение има нещо, от което можем да се поучим (макар че този урок може да получим и в частната практика). Имам предвид, че при лечението на хомосексуалността психологията, духовността и моралът трябва да си взаимодействат в много по-голяма степен, отколкото при всякакви други терапии на неврозите. Чрез прилагане на духовно усилие човек се учи да се вслушва в гласа на съвестта си, която му говори за несъвместимостта на хомосексуалния начин на живот както със състоянието на истински вътрешен мир, така и с истинската религиозност. Твърде много хомосексуалисти се опитват да примирят непримиримото и си въобразяват, че могат едновременно да бъдат вярващи и да водят хомосексуален начин на живот. Неестествеността и лъжата на подобни стремежи са очевидни – в крайна сметка тези хора се връщат към хомосексуалния си начин на живот, пренебрегвайки християнството или за да успокоят съвестта си, те създават своя собствена версия на християнството, съобразена с хомосексуалността. Що се отнася до терапията на хомосексуалността, най-добрите резултати се получават тогава, когато се съчетаят духовно-нравствените елементи с достиженията на психологията.


Не бих искал при запознаването с моите възгледи за хомосексуалността и нейната терапия у някого да остане впечатлението, че аз пренебрегвам ползата от другите методи и подходи. Струва ми се, че съвременните психологически теории и терапии имат далеч повече сходства, отколкото различия. Това важи особено за мнението, че хомосексуалността е проблем на половата идентичност. То се споделя от почти всички. Освен това терапевтичните методи в практиката не могат да бъдат прекалено различни, както би ни се сторило, ако сравняваме учебниците. Те наистина много се припокриват. Аз се отнасям с голямо уважение към всички мои колеги, които работят в тази област, опитвайки се да разрешат загадката на хомосексуалността и да помогнат на страдащите от хомосексуализма да намерят своята идентичност. 


В тази книга предлагам това, което според мен представлява най-доброто съчетание на различни теории и идеи, от които се раждат най-ефективните методи за самотерапия. Колкото по-точни са нашите наблюдения и изводи, толкова по-дълбоко нашият клиент ще може да разбере себе си, а това съответно влияе пряко върху подобряването на неговото състояние.




Цялата книга във вариант на руски може да бъде изтеглена оттук.

 

ГЛАВА 1 - Какво представлява хомосексуалността 


ГЛАВА 2 - Причини за хомосексуалността - част I -ва


ГЛАВА 2 - Причини за хомосексуалността - част II -ра


ГЛАВА 2 - Причини за хомосексуалността - част III -та


ГЛАВА 3 - Хомосексуалното влечение