Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2012 15:45 - Битката за нормалност - ГЛАВА 2-2
Автор: petuk Категория: Други   
Прочетен: 4239 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.04.2013 15:52


 



Битката за нормалност (The Battle for Normality)

ГЛАВА 2 – Причини за хомосексуалността

д-р Джерард Дж. М. ван ден Аардвег (Gerard J.M. van den Aardweg, Ph.D)


Преводът е направен от petuk




 

Наистина ли хомосексуалността „се програмира” в първите години на живота и това е необратим процес?


Хомосексуалният инфантилизъм обикновено води началото си от възрастта на пубертета и е свързан в по-малка степен с детството. През тези години се извършва определено емоционално закрепване на хомосексуалиста. Не е правилно да се говори, че сексуалната идентичност се развива в периода на ранното детство, както често се твърди сред защитниците на хомосексуалността. Тази теория се използва, за да оправдае идеята, която се преподава на децата в занятията по сексуално възпитание: „Сред вас вероятно има такива и това е част от природата. Така че живейте в хармония с нея!” Ранно закрепване на сексуалната ориентация – това е една от любимите концепции в старите психоаналитични теории, твърдящи, че около 3-тата и 4-тата година се формират основните признаци на личността, веднъж и завинаги.


Хомосексуалистът, чуващ подобни неща, решава, че неговите наклонности са се формирали още в ранното детство, защото майка му е искала момиче и затова е отхвърлила него – момчето. В допълнение към напълно невярното предположение (възприятието на бебето е примитивно и то не е способно да осъзнае отхвърлянето си по полов признак) тази теория звучи като присъда на съдбата и усилва личната драматизация на хомосексуалиста.


Ако се опрем на спомените на самия човек, ще видим, че невротизацията се случва в периода на половото съзряване.


Въпреки това обаче в теориите за ранното развитие има и доза истина. Например, възможно е, майката да е живяла с мечтите за дъщеря и съответно да е възпитавала сина си по този начин. Характерът и поведението наистина се формират през първите години на живота. Но това не може да се каже за развитието на хомосексуалните наклонности, нито за създаване на особен комплекс за полова непълноценност, от който да водят началото си тези наклонности.


Фактът, че сексуалните предпочитания не се фиксират завинаги в ранното детство, може да бъде илюстриран от откритията на Гундлах и Рис (1967). При изследване на голяма група лесбийки, израснали в многодетни семейства от пет и повече деца, бива открито, че тези жени много по-често са били по-малките деца в семейството. Това предполага, че решителната промяна в сексуалното развитие се случва не по-рано, а да кажем, към 5-7-мата година, а може и по-късно, тъй като именно в тази възраст най-голямото момиче в семейството се намира в положение, при което шансовете и да стане лесбийка или се увеличават (ако тя има по-малко братя и сестри), или намаляват (ако тя има пет или повече по-млади братя и сестри). По същия начин и изследванията при мъжете, в чиито семейства има повече от четири братя и сестри, показали, че хомосексуалисти ставали по правило по-малките по възраст деца (Ван Ленеп и др. 1954).


Освен това сред особено женствените момчета (при тях има потвърдено най-голям риск да станат хомосексуалисти вследствие на тяхното предразположение към развиването на комплекс за мъжка непълноценност) при повече от 30 % от тях не се откриват хомосексуални фантазии във възрастта на пубертета (Грийн 1985), докато 20 % от тях се колебаят в своите предпочитания през този период (Грийн 1987). Много хомосексуалисти (но не всички) виждат в своето детство знаците на бъдещата хомосексуалност (преобличане в дрехи на противоположния пол или характерни за другия пол игри и занимания). Това обаче не означава, че дадените признаци предопределят бъдещата хомосексуална ориентация. Те показват повишен риск, но не и неизбежност.


Психологически фактори на детството


Ако на безпристрастен изследовател, нямащ представа за произхода на хомосексуалността, му се наложи да изучава този въпрос, той в края на краищата би стигнал до извода за важността на отчитането на психологическите фактори на детството – за тях има изобилие от информация. Въпреки това поради разпространеното мнение за вродеността на хомосексуалността мнозина се съмняват в това, че изучаването на развитието на психиката в детска възраст може да помогне за разбирането на хомосексуалността. Нима може да се роди като обикновен човек и при това да израсне толкова женствен? Нима самите хомосексуалисти не възприемат своите влечения като някакъв вроден инстинкт, като изражение на своето „истинско аз”? Не им ли се струва неестествена самата мисъл за това, че те могат да се чувстват хетеросексуални?


Но външността лъже. Преди всичко женственият мъж не винаги е хомосексуален. Освен това женствеността е поведение, придобито в резултат на заучаване. По правило ние не осъзнаваме до каква степен може да бъде заучено определено поведение, предпочитания и нагласи. Това се случва основно чрез подражание. Ние можем да разпознаем произхода на събеседника ни по мелодията на говора му, по произношението, жестовете и движенията му. Също така лесно можем да различим членовете на едно семейство по общите черти на характера им, маниерите, своеобразното им чувство за хумор – по много поведенчески аспекти, за които е ясно, че не са вродени. Говорейки за женствеността, можем да отбележим, че момчетата в южните страни на Европа в по-голямата си част растат „по-женствени”, отколкото в северните. Младежите от северните страни много се дразнят при вида на испански или италиански юноши, които старателно вчесват своите коси в плувния басейн, дълго се оглеждат в огледалото, носят мъниста и т.н. Също така синовете на работниците в мнозинство са по-силни, яки и „мъжествени” от синовете на интелектуалците, музикантите или аристократите. Последните са илюстрация на елегантност, която може да се счете за „женственост”.


Може ли момчето, възпитано без баща от майка си и отнасящо се към нея като към своя „приятелка”, да израсне мъжествено? Анализът показва, че много от женствените хомосексуалисти са имали твърде силна зависимост към майка си при физическото или психологическото отсъствие на баща (например, ако бащата е слабохарактерен мъж, който се намира под влиянието на своята жена или ако той не е изпълнявал ролята си на баща в отношенията със сина си).


Образът на майката, разрушаваща мъжествеността на своя син, е многолик. Тя е и прекалено загрижена, и лишаваща детето от свобода, и твърде безпокоена за здравето на своя син. Тя е доминираща майка, налагаща на сина си ролята на слуга или на най-добър приятел. Сантиментална и драматизираща майка, несъзнателно виждаща в сина си дъщерята, която е искала да има (например след смъртта на момиче, което и се е родило преди момчето). Жена, станала майка в зряла възраст, тъй като не е могла да има деца като по-млада. Баба, възпитаваща момче, оставено от майка му, която смята, че му е необходима защита. Млада майка приемаща сина си повече като кукла, отколкото като като живо същество. Осиновителка, отнасяща се към своя син като към безпомощно и в намиращо се в неравностойно положение дете. И така нататък. Обикновено в детството на женствените хомосексуалисти лесно могат да бъдат намерени подобни фактори, така че не е нужно да се прибягва към наследствеността за обясняване на женственото поведение.


Един доста женствен хомосексуалист, който в детството си е любимецът на мама, докато брат му – „момчето на татко”, ми разказваше, че майка му винаги му е отреждала ролята на „неин слуга”, момчето – паж. Той и е оправял косата, помагал и е да си избере рокля в магазина и т.н. Тъй като светът на мъжете е бил малко или много недостъпен за него в следствие на липсата на интерес от страна на баща му, обичаен за него е станал светът на неговата майка и лелите му. Ето защо неговият инстинкт за подражание е бил насочен към възрастните жени. Например, той е открил, че може да им подражава в бродерията и това много ги е възхищавало. 


Обикновено имитативният инстинкт на момчето след 3-годишна възраст спонтанно се насочва към мъжките модели: баща, братя, чичовци, учители, а в  периода на своето полово съзряване той си избира нови герои от света на мъжете. При момичетата този инстинкт е насочен към женските модели. Ако говорим за нещо, което е вродено, то тук трябва да споменем именно подражателния инстинкт. Въпреки това обаче някои момчета подражават на представителите на противоположния пол, което може да се обясни с два фактора. Първо, на тях им налагат тази роля и второ, тях не ги привлича имитирането на бащата, братята и другите мъже. Нарушаването на естествената посока на подражателния инстинкт се получава поради това, че представителите на собствения пол не са достатъчно привлекателни, а подражанието на противоположния пол носи със себе си известни ползи.  


В току-що описания случай момчето се е чувствало щастливо и защитено благодарение на вниманието и възхищението на майката и лелите – при липсата на шанс, както на него му се е струвало, да влезе в света на брат му и баща му. В него са се развили чертите на „мамино синче”. Той е станал раболепен, стараел се е да се хареса на всички и особено на по-възрастните жени. Подобно на майка си, той станал сантиментален, раним и обидчив, човек, който често плаче и напомня на маниерите на своите лели по време на разговор.


Важно е да се отбележи, че женствеността на такива мъже прилича на маниерниченето на „стара дама” и въпреки че тази роля е дълбоко вкоренена, тя представлява само псевдо-женственост. Ние се сблъскваме не просто с бягството от мъжкото поведение поради страх от провал, но и с форма на инфантилно търсене на внимание, удоволствие от това, че значими жени изразяват възторг. Това най-силно е проявено при транссексуалните и мъжете, които изпълняват женски роли. 


Травматизация и навици на поведение


Няма съмнение, че елементът на травматизация играе основна роля в психологическото оформяне на хомосексуалността (особено по отношение на адаптацията към представителите на своя пол, виж по-долу). Този „паж”, за когото току-що разказах, разбира се, си спомня за жаждата за бащино внимание, която, по негово виждане, получава само брат му. Но неговите навици и интереси не трябва да бъдат обяснявани само с бягството от света на мъжете. Често се случва да се наблюдава взаимодействието на два фактора – формирането на неправилни навици и травматизация (усещане за неспособност за съществуване в света на представителите на собствения пол). Необходимо е да подчертая този фактор на поведение, освен фактора на фрустрация, тъй като ефективната терапия трябва да бъде насочена не само към поправяне на невротичните последици от травматизацията, но и към промяна на придобитите навици, неприсъщи за съответния пол. Освен това прекомерното внимание върху травматизацията може да усили тенденцията към самовиктимизация (осъдително изявяване на себе си като жертва) на склонния към хомосексуалност човек и в резултат на това той за всичко да обвини само родителя от своя пол. Обаче "вина" за това, че не отделя достатъчно внимание на сина, носи не един баща. Бащите на хомосексуалистите често се оплакват, че жените им са заграбили отношенията със синовете им и за тях не е останало място. В действителност много от родителите на хомосексуалисти имат проблеми в брака.


Що се касае до женственото поведение на хомосексуалните мъже и мъжеподобното поведение на лесбийките, клиничните наблюдения показват, че много от тях са били възпитавани в роли,  донякъде по-различни от тези при другите деца от същия пол. Това, че по-късно те започват да се придържат към тази роля, често е пряко последствие от отсъствието на одобрение от родителя от същия пол. Общото отношение на много (но не на всички!) майки на хомосексуални мъже е това, което кара бащите да не виждат своите синове като „истински мъже” и да не се държат с тях като с такива. Също така някои бащи на лесбийки, макар и в по-малка степен не виждат „истински момичета” в своите дъщери и се отнасят с тях по-скоро като към най-добър приятел или към син.


Следва да отбележим, че ролята на родителя от противоположния пол е не по-малко важна от ролята на този от собствения пол. Много от хомосексуалистите-мъже са имали например прекомерно грижещи се за тях, неспокойни, тревожни или доминиращи майки или такива, които твърде много са им се възхищавали и са ги глезили. Нейният син е „добро момче”, „послушно момче”, „добре възпитано момче” и често момче, което закъснява в психологическото си развитие и твърде дълго остава „дете”. В бъдеще такъв хомосексуален мъж остава „мамино синче”. Но доминиращата майка, която независимо от това вижда в своя син „истински мъж” и иска да го направи такъв, никога не отглежда „сина на мама”. Същото се отнася и за взаимоотношенията баща – дъщеря. Доминиращата (прекалено обгрижващата, тревожната и т.н.) майка, не знаеща как да направи мъж от сина си, неволно съдейства за нарушаването на неговото психологическо формиране. Нерядко тя просто няма представа как да възпита мъж, нямаща положителния пример в собственото си семейство. Тя се стреми да го отгледа като добре възпитано момче или да го привърже към себе си, ако е самотна и беззащитна (както една майка, която е взимала сина си да спи в нейното легло до дванадесетгодишната му възраст).


Накратко, изучаването на хомосексуалността показва важността от това, родителите да имат здрава представа за мъжествеността и женствеността. В повечето случаи съвкупността от вижданията на двамата родители подготвя почвата за развитието на хомосексуалността (ван ден Аардвег, 1984).


Някой може да попита, могат ли женствените черти у мъжа-хомосексуалист и мъжеподобните у лесбийката да бъдат предпоставки за възникване на хомосексуалност? В повечето случаи предхомосексуалните момчета наистина са повече или по-малко женствени. Също така и мнозинството от предхомосексуалните момичета (но не всички) притежават малко или повече изразени мъжки черти. Въпреки това обаче не трябва да приемаме като определяща нито подобна „женственост”, нито подобна „мъжественост”. Идеята е в самовъзприемането на детето. Даже в случаите на много силно изразено женско поведение при момчетата (Sissy boy syndrome), не всички, а 2/3 от децата развиват хомосексуални фантазии в пубертета, а някои видимо се освобождават от женствеността си, когато пораснат (Грийн, 1985, 1987). Между другото този резултат съвпада с твърдението, че в повечето случаи хомосексуалното фиксиране става преди или по време на пубертета, но не и в ранното детство. 

 





Цялата книга във вариант на руски може да бъде изтеглена оттук.




        Назад                                                                                                             Напред










 

image































 




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: petuk
Категория: Други
Прочетен: 86897
Постинги: 23
Коментари: 13
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031