Мъжествеността - външност или сърце?

Превод от руски: http://www.overcoming-x.ru/site/heshe3


 

Мъжествеността е онова, което липсва на много от съвременните мъже и заради коeто някои от тях влизат в хомосексуални отношения. Но с какво обикновено се свързва тя при преодоляващите хомосексуалността?


Аз съм висок, имам широки рамене, силен врат, суров и властен поглед. Започнах своето преодоляване преди няколко години. Все повече и повече се убеждавам, че мъжеството не се състои в тези само външни характеристики. Те може да нямат нищо общо с това, което е вътре в човека. Оказва се, че има хомосексуалисти и сред олимпийските шампиони по плуване, и сред международните първенци по бодибилдинг. Те са били част дори от състава на SS в Хитлеристка Германия. Стигнах до извода, че мъжествеността не е външно качество, а специфично отношение към живота.


В търсене на описание на мъжествен човек, аз реших да прочета биографията на цар Давид, най-славният цар от Стария Завет (описана е в 1-ва и 2-ра книги Царства), верен приятел и предан на Бога човек. Неочаквано за мен, се натъкнах на някои факти, които много ме вдъхновиха и ми помогнаха да формулирам това, за което смътно се досещах. И така, когато Бог заръчва на Самуил да помаже цар от Иесеевия дом, пророкът остава силно учуден, че изборът на Бога се е спрял не на суровия на вид и снажен Елиав, а на русия Давид с красиво лице. Тогава Господ му казва, че гледа "не на лице, а на сърце" (1 Цар. 16:7). Това означава, че независимо от нашата външност, от която бихме се притеснявали поради ръста или някакви други недостатъци, ние също можем да се превърнем в истински мъже, ако притежаваме съответните "мъжки" качества на характера.   


Мъжът може уверено да изразява своите желания и да ги отстоява, без да прибягва към манипулация.


Още от детството си аз съм видял само един способ да получа желаното - да бъда "добро малко момченце". Удобно ли е това? Донякъде да, защото ни позволява да избягваме острите ръбове. Но този вид справяне със ситуацията има няколко недостатъка.


Най-очевидният от тях е, че е изграден върху лицемерие, неискреност и т.н. Принуден си да бъдеш всеки друг, но не и самият себе си, постоянно говориш това, което не мислиш или си даваш вид, че си съгласен, когато съвсем не е така. Вторият недостатък е, че понякога не получаваш това, което би могъл, ако действаш открито, а ти не можеш да попиташ направо, защото чувстваш страх, плахост и притеснение. Естествените и здрави, но неудовлетворени желания, могат да доведат всекиго до дълбока тъга. Третият минус е, че има ситуации, в които конфликтът е нужен, за да бъдат съхранени честта, истината и всичко ценно за теб! 


Моето преодоляване започна тогава, когато разбрах, че в случаите на жестока обида, не трябва да стоя със скръстени ръце, а да отстоявам себе си. В една уважавана организация на много високо ниво ми обещаха едно, а после на по-ниско започнаха да действат съвсем по друг начин. Първоначално реших да си замълча и да игнорирам несправедливия ход на нещата, но после намерих решимост в себе си да се срещна с най-висшестоящия и напълно да разреша проблема. Повярвайки и убеждавайки се, че мога и да не бъда жертвата, аз се старая да разпространявам този принцип и спрямо другите отношения.


В какво се състои предизвикателството за мен - трябва да се изразяват желанията, а не да се мълчи (хората не са телепати, откликват тогава, когато ги помолиш, а не мълчиш!). Така само се създават излишни огорчения. По-добре да кажеш всичко. Важно е също да не измисляш за своите желания "благочестиви" оправдания, като например, че за да се срещнеш с приятел, е задължително да му се обаждаш за "духовно" общуване. Можеш просто честно да му кажеш, че се радваш на неговата компания, че даже го обичаш по братски, и ти е необходима неговата подкрепа.


Мъжът осъзнава своя гняв и умее да го контролира


Понякога не ми харесва, как се стичат нещата. Ако по-рано в ситуация на голямо напрежение всичко можеше да завърши с огорчение и обида в самота, от известно време насам започнах в някои случаи да си изпускам нервите.


Освобождаването на гнева обаче често води до разрушителни последствия. Например, в началото го правех твърде небрежно и като резултат, така си развалих отношенията с един от членовете на моето семейство, че даже мислех да се изнеса от вкъщи... Сега разбирам, че това нямаше да доведе до нищо, понеже в сърцето така или иначе нямаше мир. Слава Богу, духовникът ми настоя да остана там и на дело да показвам, че действително обичам своите роднини, не изисквайки нищо, когато не е необходимо, но нетолериращ несправедливостта. За себе си изработих такава формула - искрено уважение към опита на другия човек, но без да загубвам своето аз. Например с шефа. Слушам и не противореча, нелицемерно се съгласявам, но оказвам разумно подчинение - тоест обяснявам своята позиция и възприемам другите мнения правдиво.


Мъжът може да прощава


Възниква въпросът: трябва ли винаги да отстояваш себе си или може понякога да понесеш, че те обиждат несправедливо? Струва ми се, че първа книга Царства ни дава някакъв отговор за това. Там се разказва, как Давид,"човек храбър и войнствен, който умно говори и е хубавец, и Господ е с него" (1 Цар.16:18) постъпва по отношение на своя враг Саул, съхранявайки му живота много пъти (1 Цар.24,26). Говори се, как Давид укротява своя гняв против Навал и Сам Господ отмъщава за Давид (1 Цар.25).


Истинската прошка винаги е милост от страна на силния и снизхождение към немощите на враговете му, тъй като само слабостта на ума и бесовските изкушения могат да заставят човека да се държи недружелюбно с подобните нему, братя и сестри.


Мъжът се изправя в защита на слабите и на Бога


Същият този Давид, когато е млад мъж не понася оскърблението, което филистимците нанасят на неговия Бог и заради това постоянно се сражава с тях и ги побеждава (1 Цар. 17:34-37, 45-47). Това е принципен момент: оскърбление към теб самия може да изтърпиш, понякога то е и полезно за смирението, но не трябва да предаваш Бога. Веднъж мой приятел, който също върви по пътя на възмъжаването, разказваше, как дълго не можел да заспи, защото под прозорците му се устройвало купон и дълго обмислял, дали да излезе или не. Той разбрал, че няма да успее в борбата, тъй като е твърде слаб физически. Но когато чул песен, в която се споменавали неприлични неща за свещеника, той се укрепил с кратка молитва и решил да излезе и да разговаря с хората, така че това някак да спре. Господ не само че го съхранил, но му дал възможност да свидетелства за вярата си, както и да усмири хулиганите. Казвал ми е, че е щяло да бъде по-добре, ако се е държал по-смело, но и тази стъпка е била важна. Точно по същия начин на него му се наложило да се намесва в ситуация, при която група младежи бият друг, а минувачите предпочитали да не забелязват това. Моят приятел отишъл и плахо казал на момчетата, че не трябва да постъпват така и това не е човешко. Той малко или много охладил страстите и намалил напрежението, но не прекратил зрелището и след това просто си тръгнал, молейки се и осъзнавайки, че има още много накъде да расте в мъжеството.


При мен самия имаше няколко такива моменти, когато се наложи да защитавам по-слабите и въпреки че не доведох започнатото до края, мога да кажа, че се чувствах истински мъж, именно когато превъзмогвайки страха и боязливостта, се застъпих за някого другиго.


Мъжествеността се проявява в неравнодушието


Буквално днес, минавайки покрай бара и кафенето на нашата улица, видях счупени бутилки на входа и мислех, дали да продължа нататък, както направиха едни големи и сериозни чичковци преди мен или да отида и да обърна внимание, че трябва да се почисти, тъй като може някое дете или животно да се порежат, а велосипедисти да спукат гума. Все пак отидох и поговорих с мениджъра. С това завършвам моите впечатления и се отправям да видя резултата. :)