Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2011 14:01 - Самота
Автор: petuk Категория: Други   
Прочетен: 3167 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 19.05.2012 15:14

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



 

Самота


Статията е превод от руски: http://www.overcoming-x.ru/site/node/283


Когато човек се изправи пред своите измами и започне да ги анализира, разбира, че трябва да обърне внимание не на влеченията си или на желанието да си смени пола, а на съставляващите ги проблеми - да се примири с миналото, да приеме себе си, да изгради навик за справяне с негативните емоционални състояния, да се научи да се радва на живота тук и сега, а също така и умението да се изграждат отношения с околните в настоящия момент, както и това да се вижда цел и надежда в бъдещето. В тази статия ще бъде разгледан въпросът за самотата.

Проблемът със самотата  за много от нашите посетители се оказва по-сериозен дори от самото влечение към собствения пол. Някои са признавали, че именно чувството на самота провокира нежеланите фантазии и поведение. В действителност да се възприемаш като "друг", е признак не на хомосексуалност, а именно на самота. В този случай хомосексуалността е само способ за справяне с болезненото усещане за отчужденост, скука и чувството да си никому непотребен. Понякога самотата поражда безнадеждност и отказ от всякаква дейност (униние), а това на свой ред способства за натрупване на болка и довежда до отчаяние.

Да се опитаме, да разберем, какво е това самота и с какво е свързана тя. Винаги ли е нещо лошо, как можем да се справим с нея.

Самотата не е обективна реалност, а емоционално състояние.
Това е нашето субективно възприемане на действителността. Мисля, че читателят лесно може да си спомни моменти, в които е бил сам, но не е страдал от това и такива, в които даже в компанията на най-близки хора се е чувствал самотен и нещастен. От това наблюдение следват следните три заключения.

Първо, важното е, как ние интерпретираме реалността.
Някои дотолкова са привикнали към усещането за нещастие и самота, че даже целенасочените опити на обичащите ги хора да ги откъснат от това, не носят никакъв резултат. В този случай се налага да се научат, да възприемат по друг начин някои неща (необходимо е да бъдат усвоени техники за работа с убеждения) . Така болезнените чувства с времето ще престават да бъдат доминиращи.

На второ място, си струва да си припомним, че емоцията не винаги е реалност.
Освен емоцията съществуват още разумът, вярата, миналият опит, волята, както и настоящите задължения към близките. За зрялата личност те са не по-малко важни от субективното състояние. Въпросът е в това, кой кого контролира - ние своите емоции или те нас. Когато се намираме в неприятно за нас емоционално състояние, може да не го чакаме, само да си отиде, а да потърсим други опори в действеност.

И накрая - емоциите са симптом на това, че в отношенията ни с външния свят нещо не е наред. Какво може да е то? Време е да поговорим за видовете самота.

Сам съм, няма ги любовта и приятелите.
Първата и най-разпространена причина за самотата, особено в ранната юношеска възраст, е реалното отсъствие на приятели. Какви са причините за това? Това са: липсата на общи интереси с връстниците, критичното отношение към техните занимания, навикът да се прекарва свободното време в уединени занятия (учене, четене, компютър), страхът и стеснителността при изграждането на нови отношения, крайната зависимост от даден кръг лица. Очевидно е, че в този случай трябва да се намери обединяваща и интересна дейност, както и да се понижат изискванията към околните. Трябва да се научим, да гледаме на тях без осъждане, да се постараем, да си намерим нова компания, да работим върху преодоляването на срамежливостта и да не зацикляме в комуникация само с определени хора, а да търсим всички. И накрая, не е нужно аз да чакам, някой да се обърне към мен, когато самият аз мога да подам ръка на този, който има нужда от общуване. Може би истинският отговор на въпроса със самотата в някои случаи е създаването на собствено семейство и раждането на деца.

Срещите не се получават. 
Понякога се случва така, че човек се чувства самотен в обкръжението на близки хора, а след среща с тях е по-опустошен, отколкото би бил, ако бе останал сам. С какво може да е свързано това? Нека да погледнем, доколко ние живеем в сегашния момент - често сме потънали в миналото или се тревожим за бъдещето и не можем да усетим настоящето. Реално ние не бихме могли да бъдем с другите хора. Ако забелязвайки това, не си позволим да избягаме от реалността, общуването ще принася повече плодове. Като втора причина за несполука на срещите можем да посочим "говоренето на различни езици", поради което не можем и да се чуем. Нека се опитаме да се поставим на мястото на другия човек и да погледнем на света през неговите очи. Разкажете на партньора си за този език на общуване, който е важен за вас и споделете, какво очаквате от комуникацията. Страхът от откритост и съответно общуването на повърхностно ниво могат да бъдат посочени като трета причина за този проблем. Разбира се, откритостта води до уязвимост (което не е полезно за всички), но без откритост не може да има искреност и дълбочина в взаимоотношенията. Четвърто - неподходящата форма на общуване като например "самота в тълпата". При този случай могат да бъдат предложени срещи в малки групи или по двама. Банално, но все пак възможно, срещите да не вървят, защото ни е необходима почивка, едва след която на свежа глава да можем, да си устроим уговорка .

Самотата при раздялата.
Раздялата винаги е проверка за автентичността на взаимоотношенията. Да не страдаш съвсем, от една страна е признак за коравосърдечие. Даже Христос е страдал, когато е загубил приятеля Си - Лазар. От друга - усещането за самотата не бива да става разрушително. То се превръща в такова, когато партньорът бива използван за запълване на собствената ни личност. При положение, че отношението към човека не е като към свободна личност, а като към собственост, раздялата с него, може да се окаже средство за оздравяване на отношенията. Тази ситуация може да накара човек, да потърси собствения си път и цел в живота, вместо да се концентрира върху една личност. Освен това не бива да забравяме, че в днешни дни е много лесно да поддържаме постоянен контакт с помощта на съвременните средства за комуникация. Вярващите имат възможност също така молитвено да си спомнят за тези, с които са разделени териториално, времево и даже от смъртта. 

Приятелството и отношенията, базирани на обич и взаимна грижа са добро лекарство за самотата. По-горе споменахме за това. Но с това не се изчерпва всичко.

Екзистенциална самота.
Психолозите говорят още и за екзистенциалната самота, признавайки че даже емоционално здравият човек, имащ приятели и живеещ в щастливо семейство, в определено време от своя живот обезателно изпитва самота. От гледна точка на богословието това съвсем не е толкова лошо. Ако ние бихме си били самодостатъчни, кое би ни накарало да потърсим Бога? "Бог ще ти даде втора половинка или Сам ще я замени... Всички ние винаги ще бъдем самотни в някакъв аспект от нашия живот. Мисля, че Господ ни е устроил така, за да не се привързва сърцето ни към земята и към другите хора, но за да идваме с най-съкровена болка при Него, Лекарят на душите..." - написал един християнин на свой приятел.

Чистота на сърцето и отказ от грижата за утрешния ден.
Хайде да помислим още малко, винаги ли самотата е нещо лошо за нас. Действително много хора се боят от нея. Тя ни кара да останем сами със себе си, да се сблъскаме с това, което избягваме или се стараем да игнорираме у себе си. Ние се опитваме да направим всичко възможно, само и само да не останем насаме със себе си. Но дали това е правилната стратегия? Рано или късно осъзнаваме, че нещо не е наред. Налага се да разберем, защо аскетичната традиция на православното християнство призовава човека непрестанно да очиства сърцето си, иначе никога не бихме могли да почувстваме вътрешен мир. По този начин условие за полезното действие на самотата се явява чистотата на сърцето. Също така се налага да се откажем и от грижата за утрешния ден, и да се доверим на Бога, пращащ ни днешния, като се научим да Му благодарим за всяко добро, което Той е направил за нас. Можем да вземем пример от светците, които често са търсили самотата и да се учим от тях на прости способи за преживяването на такива моменти, за да не изпитваме болезнена самота. 

Труд и почивка.
Първо, древно монашеско правило предлага ore et labore - молитва и труд, а заповедта говори: "Шест дни работи". Съвременният човек трябва така да планира своя ден, че за празност просто да не остава време. Чрез труд, с който да развиваме своите дарби и да служим на другите, ние можем да се излекуваме от тъжните мисли.

Но там, където има труд, има и почивка. Тя може да бъде прекарана в уединение и размисъл или в празненства с нашите близки. Да се създаде истински празник от живота, не само за нас, но и за близките ни, също е Божия заповед, както тази да се трудим. Нейното изпълнение също води до благословение.

Ние можем да запълним своето време още и с изучаване: общуване и единение с природата, която е Божие творение, молитвено размишляване над Писанието, както и съзерцание на Лика на иконата и преосмисляне на събитията от нашия живот, виждайки в тях действията на Бог.

Самотата, разбрана и изживявана от нас по този начин, ще ни доведе до истинската 
Среща.

 

 

 

image
 

 

 

 

 

 




 




Гласувай:
1



1. dvd - добра статия
22.10.2011 17:01
:) но малко теоретична

"Освен това не бива да забравяме, че в днешни дни е много лесно да поддържаме постоянен контакт с помощта на съвременните средства за комуникация."

личният контакт не може да бъде заместен от ниакви съвременни средства за комуникация... малко като да замениш истинските цветя с пластмасови и да се опитваш да убедиш сам себе си, че са истински
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: petuk
Категория: Други
Прочетен: 86899
Постинги: 23
Коментари: 13
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031